Миналата седмица с уролога д-р Галя Музикаджиев започнахме темата за незадържането на урината, което се оказа, че е много често срещан проблем в съвременната медицина. В днешната рубрика на Actualno.com – “Лекари в помощ на пациентите” продължаваме темата, като ще обясним как да разпознаем заболяването и има ли лечение.
Патофизиология
Разбирането на патофизиологичните особености при протичането на това заболяване е в основата на правилния избор на терапевтичното поведение.
Основната функция на пикочния мехур се състои в събиране и задържане на урината и нейното изхвърляне по време на микция.
Събирането на урината в пикочния мехур, континентността и микцията представляват уникално съчетание и взаимодействие на рефлекторните процеси, които се осъществяват между централната нервна система и долните пикочни пътища. ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Неволно изпускане на урината
СПМ е резултат от неправилно функциониращи мускули и нерви на пикочния мехур, които изпращат импулси към мозъка, което води до неволен спазъм на мускулите на мехура, дори когато обемът на урината е малък. Пациентът усеща това състояние като силен позив за уриниране (микция). В началото на заболяването всеки се опитва с помощта на волеви контракции на сфинктерния апарат да предотврати позивите за уриниране. С течение на времето тези контракции стават все по-силни и по-продължителни и се стига до неволево изтичане на урината (инконтиненция) при това все по-често, което травмира болните.
Как да разпознаем заболяването?
СПМ има много характерни симптоми:
- неотложност-усещане и внезапно желание за уриниране
- често уриниране (над 8-10 пъти за 24 часа)
- събуждане повече от веднъж през нощта за уриниране
- неволно изпускане на урината, веднага след спешната нужда от уриниране
Често срещани причини като чуване на течаща вода или просто очакване за уриниране могат да причинят спазъм на пикочния мехур със съответната симптоматика.
Как се диагностицира синдрома на СПМ?
- подробна анамнеза
- клиничен преглед-трябва да включва коремен преглед, дигитален ректален преглед на простата при мъже и вагинален преглед при жени за установяване на влагалищен пролапс
- стрес-тест на пикочен мехур - извършван чрез напълване на пикочния мехур и приканване на пациента да кашля, за да се установи колко урина изтича
- уродинамични изследвания
- урофлоуметрия - изследване на обемната скорост на потока в мл/с
- цистотонометрия - изследване на вътремехурното налягане в см воден стълб
- профилометрия-изследване на промените в уретралното налягане в см воден стълб
- електромиография - изследване на електрическата активност на сфинктерния апарат и перинеума
Специализираните функционални уродинамични изследвания позволяват:
- да се визуализират спонтанните контракции на детрузора по време на изпълването на пикочния мехур
- да се определи амплитудата на контракциите
- точно да се оцени еластичността на детрузора
- правилно да се оцени максималния капацитет на пикочния мехур
- определяне на преобладаващия компонент при комбинираните форми на инконтиненцията
- изработването на идивидуален терапевтичен подход
Другите методи за диагностика включват ултразвуково изследване, лабораторни, морфологични и биохимични изследвания.
ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Цистит! Как да постъпя? (ВИДЕО)
Използването на микционен дневник се препоръчва , тъй като показва ежедневните навици на пациента за уриниране. Чрез него се проследяват обема на отделената урина, честотата на уриниране, епизодите на инконтиненция и може да се оцени тежестта на симптомите( понякога подценени от пациента или надценени от лекаря). Той може да бъде полезен за оценка на отговора от провежданото лечение.
Лекува ли се и как синдромът на СПМ?
Данните от проучванията показват, че повечето хора вярват, че симптомите на СПМ са неизбежна и нормална част от остаряването, а не лечим медицински проблем.
Първата стъпка в лечението на СПМ е да се потърси професионална помощ. Синдромът на СПМ трябва да се лекува, като се използва комбинация от медикаментозни и немедикаментозни методи.
Нефармакологично лечение (first line treatment)
Лечението от първа линия се счита за поведенческа терапия, особено след като не крие рискове и ефективността и е доказана в много случаи. Включва главно контрол над количеството и честотата на приеманите течности( 6 до 8 чаши на ден) като се избягва приема на течности 2 часа преди лягане.
Пациентите трябва да се опитат да премахнат или намалят храните и напитките, които дразнят пикочния мехур и предизвикват симптоми-кофеин, алкохол, шоколад, изкуствени подсладители, газирани напитки, цитрусови плодове, пикантни храни.
Те трябва да променят начина си на живот, чрез промяна в поведението. Тези промени обикновено не коригират всички симптоми, но като цяло осигуряват степен на облекчение.
Тренирането на пикочния мехур е част от арсенала на нефармакологичното лечение с обещаващи резултати и помага на пациента да се научи как да отлага уринирането.
То включва:
- Двойно уриниране - което е уриниране, изчакване няколко секунди и опит за уриниране отново.
- Планирано уриниране - състои се от уриниране на редовни интервали. Удачно е на пациентите да се препоръчва да посещават тоалетната на всеки един или два часа през деня и да увеличават интервалите с 15-30 мин на всеки седем дни.
- Упражнения на Кегел
ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Инфекцията на влагалището
Поведенческата терапия е минимално инвазивна, без странични ефекти и позволява комбиниране с другите методи на лечение.
Фармакологичното лечение (second line treatment)
За целта основно се прилагат антихолинергичните (наричани също антимускаринови) медикаменти, чиято основна цел е да се постигне известна релаксация на детрузорния мускул и да се смекчат на симптомите на пациента.
Обратимата денервация чрез инжектиране на ботокс в пикочния мехур-инжекциите ботулинов токсин приложени ендоскопски в стената му инхибират мускулните контракции и подтискат активността на пикочния мехур.
Лечението обикновено е ефективно за 6-12месеца, но процедурата може да се повтори.
Недостатъците на това лечение са неговия временен характер и риск от ятрогенна задръжка на урина.
Нервна стимулация - невромодулационна терапия
- сакрална нервна стимулация (SNS), при която устройство се имплантира под кожата близо до опашната кост доставяйки електрически импулси към нервите минаващи към пикочния мехур. Подобно на пейсмейкър в сърцето импусите контролират контракциите на мехура.
Това лечение е обратимо и устройството може лесно да се отсрани.
- периферна нервна стимулация (PTNS)
Перкутанната стимулация на тибиалния нерв е друга невромодулационна терапия включваща електрически импулси към тибиалния нерв ,които блокират дефектни нервни сигнали причиняващи контракции на пикочния мехур.
Съветът на специалиста
Синдромът на СПМ може да бъде неудобство в най-добрия случай и изтощително състояние в най-лошия.
СПМ се отразява неблагоприятно и е инвалидизиращо за пациентите физически, психологически и социално.
Противно на това, което много хора смятат, СПМ не е нормална част от остаряването и не е нещо, с което трябва да живеете.
Проучванията за въздействието на СПМ и уринарната инконтиненция показват занижени нива на социални и лични дейности и повишен психологичен стрес.
За съжаление и понастоящем повечето от пациентите сами се справят с този проблем и късно се обръщат за помощ към лекари.
Това е състояние, което заслужава професионално отношение и лечение.
След поставянето на диагнозата има спектър от възможности за лечение достъпни за пациентите и практикуващите лекари, които да бъдат обсъдени и приложени в поетапен подход.
Важно обаче е да се подчертае, че успехът от лечението в голяма степен зависи и от желанието на самия болен. Комбинацията от по-горе изброените методи позволява да се постигнат бързи и ефективни резултати, респективно да се сведат до минимум рецидивите и да се подобри качеството на живот на такива пациенти.
